Окултизъм

Задачата на окултизма е да проникне в тайните на вселената, живота и смъртта и да завладее скритата страна в психическия и тъй наречен "свръх естествен свят". Окултизмът се основава от една страна върху предание, а от друга - върху исторически и съвременни факти, опити и научни данни.
Преданието за окултизма датира от най-дълбока древност. То представя тайни, които едно време се пазели от египетските жреци и от индийските брамини. Някои от тях се съобщавали устно на посветените, а други били предавани писменно, като по-голямата част от които имат символически характер. Преданията за окултизма се разделят на два клона: западен (от египетски произход) и източен (индийски). Западния клон има за основа Хермес Трисмегист, Моисей, Орфей, Омир, Питагор и Платон.
Еврейската секта на есеите устно пазила преданията за тайните, скрити в книгите на Моисей. За това преданията започнали да се наричат "кабала".
В средните векове в тайните на кабалата, били посветени алхимиците и астролозите. В ХVІ-век между окултистите трябва да се отбележи Бьоме-прост обущар от немския град Герлиц. В края на XVIII и през XIX окултизмът значително се развива и представителите му открито печатат и пропагандират техните идеи.

Членовете на кабалистичния орден Rose Crois (розенкройцери) е трябвало да полагат изпит и получавали степени бакалавър, магистър и доктор на кабалата, а Папюс основава "независима група за езотерично изучаване". Изучавайки факти необясними от гледна точка на науката и изследвайки психическия свят у човека, окултизмът намира обширно поприще за работа. Спиритизмът, магнетизмът и хипнозата му дават градивно начало. Освен това,добросъвестният изследовател трябва да вземе предвид явленията, като телепатия, ясновидство, предчувствия, сбъдване на някои предсказания и др. Камил Фламарион, който се обяви за противник на безплодната метафизика, предприел изследване на тъй наричаните "свръх естествени явления", приспособявайки към него методите на точната наука, а именно: той чрез публикации искал да му се изпращат съобщения за случаи на ясновидство, появяване на умиращи, откриване на мисли и др. Много от фактите той проверил и след това поместил повече от 300 писма в съчинението си "Неизвестното и психическите проблеми". При това, свидетелствата на достоверни лица го карат да признае тези факти така, както ние признаваме исторически факти въз основа на спомените, историческия съчинения и т.н. Окултистите се стремят да проникнат във психическия свят на човека, вземайки за основа съществуването на душата. Психологията обаче, която се основава върху физиологията е осъдена на безплътност, защото не могат да се обяснят явленията на духа, без да се знае същността на духовния живот. Спенсър, представител на точната наука в своята "Психология" казва,че не може да се обясни същността на зараждането на човешката мисъл и съотношението й с мозъка. При това Спенсър признава съществуването на явления от особен не физически род, но се отказва дори да изследва същността, като твърди, че това е област на "непознаваемото".
И тъй окултистите се стараят да проникнат зад тази линия, която науката доброволно е начертала пред себе си като граница на изследванията си. Окултизмът обаче е далеч от отричането на научните данни. Напротив, той се стреми да направи заключенията си на база научните достижения. Окултизмът решително отрече съществуването на нещо свръхестествено в света. Трябва да се признае, че въобще този израз е несполучлив, всичко което съществува или става, само по себе си влиза в броя на естествените явления. Явленията, които се наричат свръхестествени, просто още не могат да бъдат обяснени, но такива съществуват много и в чисто материалната област. В окултизма влиза и изучаване на магията. Първо главен елемент на магията е психическата сила и второ, трябва да се прави различие между маг и вещер. Последният безсъзнателно извиква към живот слепите сили на природата и се ползва от тях обикновено за лоши цели, докато магът съзнателно подчинява психическия свят, той трябва да се отличава с високи нравствени качества и да няма никакви лоши или егоистични подбуди.
При това, талисманите, заклинанията и други подобни похвати служат само като странични средства на мага, а главната му сила се състои в чистотата на сърцето, в силата на духа и в знанията.
По думите на Елифас Леви, за да достигне до могъществото на маг,човек трябва да знае истината, да желае доброто, да обича хубавото и да постъпва справедливо. Египетският сфинкс, който имал лице на човек, тяло на бик, нокти на лъв и крила на орел и е бил символ на висшето могъщество е изобразявал с тези атрибути знанието, силата на волята, смелостта и мълчанието (затворените крила).

Из "Енциклопедия на Окултизма"
С.Тухолка