Ясновидство и Медиумни способности

Терминът ясновидство включва най-общо всички видове способности позволяващи предсказване на бъдещето или даване на информация с помощта на различни екстра рационални методи, като "мантиите". Тези мантии представляват различни методи, които могат да включват прибягването до някои способности, наречени паранормални, в повечето случаи насочени към миналото, като гледане на карти, на ръка (хиромантия), радиестезия, кристалоскопия и др.

Медиумните способности от своя страна, не изискват прибягването до някакви "патерици", а използват като инструментединствено човешкия мозък, този чудесен апарат, все още не добре опознат.

Медиумното ясновидство в настоящето е вече своего рода раздвояване. "Ясновдиството" е термин, използван за обозначение на "паранормалната" способност, позволяваща достъп до информация за минало, настояще или бъдеще събитие. Терминът основно се използва за явлението виждане в настоящето, без намеса на телепатия.

Тази способност изглежда твърде сходна с телепатията, но се различава по това, че непосветените лица не могат да знаят, в повечето случаи, дали съществува предавател на информацията. При медиумното ясновидство, екстрасенсът получава резултати без задължително да осъществява контакт с материален носител на информация, за разлика от психопатотактиката. Достатъчно е известно съсредоточаване, за да се задейства така нареченото паранормално получаване на информация.

Разлика между раздвояване и ясновидство почти няма. Физическите и психическите условия са почти еднакви. Единствената разлика при раздвояването на биоплазменото тяло е чувството как "двойникът" се прибира във физическото тяло.

Разчитането на резултатите от сеанс по ясновидство може да бъде нарушено, ако по време на сеанса някой се намеси с въпроси или забележки, чието съдържание може да предизвика появата в умствената визуализация на екстрасенса на халюцинации, които имат като ефект единствено словесно подсказване, което медиумът може да възприеме като отговор на своето ясновидство. Заблуждението може да бъде предизвикано и когато екстрасенсът прибавя към медиумните си наблюдения заключения, които му се струват логични. Грешките могат да се получат също, когато медиумът задържи по-дълго време в паметта си медиумните си възприятия, преди да ги опише.

Необходимо е да се отбележи, че в многобройните случаи медиумът не получава парагностична информация, когато лицето, обект на сеанса, не е мотивиращо, когато медиумът е физически и психично уморен, но също и когато съзнанието му е затормозено от интелектуална преумора или по ред други причини.