История на руните

Руни - това е древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещат изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за предсказания и магии от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили чрез призоваването им със съответната руна.

Доста по-късно (около ІІ в.пр.н.е.), руните били съпоставени със звуковия ред на езика и така била създадена руническата азбука. Нейната поява била свързана с развитието на търговията със средиземноморските народи.

Съществували няколко различни рунически азбуки, но най общата - Германската, или Главния Футарк, получила названието си от първите шест букви F*U*TH*A*R*KV Тя съдържала 24 букви и била разделена на три групи руни - 8-фреи, 8-хагана и 8-тира. Според древноскандинавско предание, руните са дар за хората от Бог Один. Той ги бил видял на деветия ден след като сам се забол с копие за Дървото Иггдрасил и познал велики тайни.

В тези времена хората получавали своите знания от друиди-магове. Използвайки руните те помагали за отглеждането на посевите, лекували, благославяли, предсказвали. За хората руните били величайшо тайнство в пълния смисъл на думата. Известната връзка с природните сили и енергии във Вселената, описвани в митовете, многовековната вяра, богослужения и ритуали дали на руните огромна сила. Те били в голяма степен заклинания и инструменти за гадаене, повече отколкото средство за писане. Знаменития римски историк Тацит в своята книга “Германия” (98 г.пр.н.е.) е описал как германците са предсказвали бъдещето. На територията на Британските острови руническото писмо и магия са се появили в V в.пр.н.е. Неудовлетворени от Футарк, британските друиди създали собствен рунически ред, като преработили и допълнили оригинала. Така се появили ранните англосаксонски руни - 28 на брой. По-късно, в ІХ в., бил създаден още един англосаксонски строй от 33 знака.

В Скандинавия руните също били променяни. Появили се около седем азбуки: 2 в датски стил, 5 в шведско-норвежки. Именно тези скандинавски преработки на Футарк, често се наричат Малки Руни.

Всички руни имат имена, които, според възможностите на езика отразяват тяхната вътрешна същност. До наши дни са достигнали имената на ранните и късните англосаксонски руни и късно средновековната “готическа” реконструкция. Имената им според Футарк, истинския магически строй, са изгубени.

С въвеждането на християнството и разпространението на латинската азбука, руническото писмо и руническата магия бързо изгубили своето значение, въпреки че са просъществували доста дълго (до ХV в.)

Но какво е допринесла жертвата на Один? Несъмнено, пред него се е открил сакралния смисъл на тези тайнствени символи - така се е родило и руническото искуство.

Древните скандинавци имали голям шанс да станат основен народ в европейската цивилизация. Всичко се свеждало до това, че разгромения и разграбен Рим не би могъл да играе кой знае колко значителна роля в съдбата на континента. От ІV до ІХ в. нормандите извършвали успешни набези на територията на Южна Европа. Под тяхните удари падали градове и замъци във Франция и Италия. Те покорили и Англия. Именно скандинавските конунги започнали основаването и на Русия. И всичко това, защото викингите използвали свещенния дар на Один. Руните им помагали да показват невероятна сила в боя, да прилагат хитрост и самоотверженост, пренебрегвайки собствения си живот.

Но християнството се появило и къде с милосърдие и ласка, къде с реални материални блага, успяло да завладее душите на нормандите и европейската цивилизация най-после засияла със своя блясък.

Въпреки всичко руните не престанали да вълнуват хората със своята тайнственост и магичност, и най-накрая, в ХХ в., те отново се възродили. В Германия.