Историята на картите Таро

Вариантът от 78 карти, или класическото Таро, чийто известен представител е Марсилската колода, не е бил единствен. Колодата на Андреса Мантенея съдържа 52 карти, които изобразяват десетте състояния на човека, Аполон и деветте музи, десетте науки, трите космически принципа, седемте добродетели, седемте планети, трите сфери на неподвижните звезди.
Друга известна колода е тази на Артър Едуарт Уейт и художничката Памела Коулман Смит. Артър е роден в Бруклин Ню Йорк, през 1857 г., но прекарва по голяма част от живота си в Лондон. Става член на Херметичния Орден на Златната Зора. Написал е много книги за Кабала, алхимия, магия, масони и розенкройцери. Също публикува окултно списание. Колодата му се състои от 78 карти, разделени на старши и младши аркани. Старшите аркани следват вътрешния символизъм и нормалния ритъм на живот. Всяка карта от големите аркани има номер и име. Младшите аркани са разделени на четери бои, които съотвестват на съвременните карти за игра а именно Пентакли (Кари), Жезли (Спатии), Мечове (Пики), Чаши (Купи). Както и при големите аркани всяка карта от различната боя има номер, но нямат име. Също всяка боя завършва с 4 персонажа (Крал, Кралица, Рицар и Паж). Символиката е толкова добре изобразена на всяка карта от колодата, че понякога не е нужно човек да разбира от символика, за да разбере смисълът на изображението.
Големите Аркани в колодата на Артър Едуарт Уейт се състоят от 22 карти (от 0 до 21). Техните сюжети изглеждат много познати на днешната цивилизация. Останалите 56 карти са Малките Аркани и се разпределят в 4 групи, както в картите за бридж, но с променени наименования (както стана въпрос). Всяка група се състои от 14 карти, от еденица или асо до десетка и четири персонажа, а именно паж (в някои колоди е принцеса), рицар, кралица (дама), крал. В началото на XX в. Картите претърпяват небивал интерес и се обогатяват значително. Най-голям принос за това има именно Артър Едуарт Уейт. Тои прави сюжетни и малките аркани, които до тогава са имали само номера. Неговата колода остава най-популярна и до днешно време. Аз използвам подобна колода на неговата, със запазена символика, но и с малко разлики.
Първият автор оповестил съществуването на карти Таро е Курт де Гебелин, които е публикувал в своето „Monde Primitif” археологическите разкопки доказващи датирането на картите. Той е бил масон с висока степен, също член на историческата Ложа на Филалетите.
Друга известна колода е Венецианското Таро. То включва всичките главни козове, но с разменени позиции на 20 и 21, а в Малките Аркани номерата от 2 до 5 са изпуснати, което намалява броя им до 62. За нейно създаване се счита началото на XV в. И най-вероятно е служила за забавление на Принца на Пиза.